Как би се променил животът ни, ако Земята стане по-голяма
kaldata.com
В продължение на съвсем четири години галактическият телескоп на НАСА Кеплер летя в космоса в противофаза със Земята, изследвайки нашия ъгъл на галактиката. Той съумя да види над 150 000 звезди в търсене на планети с размер колкото Земята, които принадлежат на други звездни системи . Резултатите от тези търсения не ни разочароваха: Кеплер откри огромен брой планети известни като суперземи.
Тези далечни планети на пръв взор доста наподобяват на нашата: те са скалисти, по размери са по-малки от газовите колоси, като доста от тях имат цели океани с вода и пълноценни атмосфери. С една разлика: те са доста по-големи от нашата синя планета: тези суперземи са от два до 10 пъти по-големи от Земята.
И защото в космоса има прекалено много суперземи, пораждат два въпроса – за какво Земята е толкоз дребна и какво би било, в случай че е няколко пъти по-голяма.
На първия въпрос дава отговор Мики Розентал, претендент лекар на науките, учещ в Калифорнийския университет образуването на планетите. Една от теориите за формиране на Слънчевата система твърди, че гигантската планета Юпитер е толкоз огромна, че е спряла достъпа до галактическите строителни блокове от вътрешните скалисти планети, създавайки пояс от метеорити и която не е разрешила на обектите от намиращият се по-далече облак на Оорт да обхванат по-близо до Слънцето. В последна сметка вътрешните планети са останали относително дребни по галактическите ограничения.
Облакът на Оорт – региона отвън орбитата на Нептун, където се намират огромно количество метеорити останали след образуването на Слънчевата система
Отговорът на втория въпрос е по-сложен – ние към момента не сме изучавали от близко нито една суперземя и не знаем по какъв начин са устроени тези планети. Разбира се, учените имат значително теории и догатки по този въпрос. Да стартираме с това, че най-вероятно цялото обграждане на сходна доста по-голяма планета ще бъде по-късо и по-ниско – хората, планината Еверест, рейсовете, стълбовете и всичко друго в близост. Причината е, че силата на притегляне е право пропорционална на радиуса на планетата (естествено, в случай че всички останали характерности, като междинна компактност, са неизменни).
Ако Земята бе два пъти по-голяма, щяхме да бъдем два пъти по-тежки, тъй като гравитацията на планетата ни притегля два пъти по-силно. Ето за какво Еверест би бил по-нисък – каменистият материал от който е формиран, нямаше да издържи натоварването при истинската височина. Поради тази причина еволюцията би могла да тръгне в напълно друга посока и да ни направи по-ниски, с цел да не пречи мощната гравитация на работата на сърцето, което ще би трябвало да изпомпва по-тежка кръв.
Ако има по-голяма маса и радиус, както и по-силно гравитационно поле, Земята по-ефективно би ловила прелитащите наоколо метеорити, които с нищо не заплашват нашата по-малка планета, твърди Рори Бърнс, теоретик, учещ планетология във Вашингтонския университет. Като суперземя нашата синя планета би привличала доста повече метеорити и казусът „ Армагедон “ би стоял доста по-остро, в сравнение с в този момент. Разбира се, в случай че животът не е бил към този момент погубен от някои от тези галактически пратеници.
Ако хипотетичната суперземя е още по-голяма – да вземем за пример 10 пъти повече от размера на Земята, то във вътрешната част на тази планета биха настъпили трагични промени. Течната тога също ще бъде 10 пъти по тежка и гигантската мощ на тежестта съществено би нараснала натиска върху ядрото. Според Бърнс, при 10х размери на Земята това налягане би било задоволително отчасти течното ядро да стане твърдо.
Суперземя 55 Cancri в съзвездието Рак, съпоставена със Земята. Според проучванията, тя има атмосфера
Известно е, че конвекционалните потоци на магмата в нашето отчасти течно ядро генерират магнитното поле на Земята. Но в случай че ядрото стане твърдо, то тези потоци ще спрат и магнитното поле съществено ще отслабне и най-вероятно напълно ще изчезне. Това може да окаже пагубно въздействие на живота на нашата планета.
Бърнс припомня, че магнитното поле на Земята „ пази живота на планетата от злобния космос “. Без магнитното поле на планетата частиците, предавани от Слънцето, известни като безоблачен вятър, гладко ще стигат до повърхността. Тези частици имат доста висока сила и могат да провокират всевъзможни проблеми със здравето, в това число разграждане на ДНК и формиране на рак.
И още, с по-голяма вътрешна част тази суперземя би била вулканично по-активна в съпоставяне със Земята. С нарастване радиуса на планетата, в нейната сърцевина се натрупва повече сила при все по-малко място за нейното изпускане (площта е пропорционална на радиуса на квадрат, а размерът – на радиуса на куб. Ето за какво не трябва да се учудваме на сериозната вулканична интензивност на сходна планета.
Нещо повече, в сходна суперземя ще се промени и тектониката на плочите. По-голямата тога ще бъде и по-гореща, което ще образува по-енергични конвекционални потоци, които по-бързо ще придвижват литосферните плочи. Но има и различен вид: високата температура от мантията може просто да разтопи всички плочи в едно общо цяло. В сходни условия на такава планета може и да не съществува тектоника.
Магнитното поле на Земята ни пази от слънчевия вятър
Базирайки се на информацията, получена от суперземите към сегашен ден, учените са на мнение, че Земята няма да е подобаваща за живот, в случай че бе суперземя. Космическият телескоп Кеплер най-лесно открива планетите, които са близо до своите звезди – доста по-близо в сравнение с е Земята до Слънцето. Повечето известни на науката суперземи се намират доста покрай своята звезда – почти колкото е Меркурий до нашето Слънце. Но на огряната от Слънцето страна на Меркурий температурата доближава към 400 градуса по Целзий, а това е температура при която оловото стартира да се топи.
Според думите на Хилке Шлихтинг, доцент по астрофизика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, с цел да може Земята да бъде в условия типични за една суперземя, то тя би трябвало да има орбита с дълготрайност към 100 дни. Подобна орбита може да е подобаваща за живот в звездни системи с червени джуджета, които са доста по-тъмни и по-хладни от нашата звезда, само че в Слънчевата система това място се намира недалече от орбитата на Меркурий, където сигурно няма по какъв начин да има живот, какъвто го познаваме.
Структурата на каменистите планети и водните суперземи
Удивително е, че доста от откритите към сегашен ден суперземи наподобяват богати на вода и могат да бъдат напълно водни светове, сподели Родриго Лугер, теоретичен помощник в центъра за изчислителна астрофизика в Ню Йорк. Възможно е тези планети значително да се са се образували от лед в дълбините на своите звездни системи, а по-късно да са мигрирали по-близо до своите звезди, където ледът е почнал да се топи.
Но тези планети надали могат да бъдат обитаеми, тъй като дъната на техните океани ще са покрити с пълен пласт лед. Този лед е формиран не от ниски температури, а от голямото налягане на гигантското количество вода, което принуждава молекулите на водата да преминат към твърдо положение. Този мразовит пласт блокира каквото и да било взаимоотношение сред атмосферата и недрата на планетата, което значи, че липсва въглеродният цикъл – процесът, при който въглеродът циркулира през атмосферата, океана и кората. По този метод се реализира минералния продан на планетата, който е значим за живота, който познаваме. Така че водата в суперземите надалеч не подсигурява, че там ще има живот.
Реалността е такава, че учените имат повече въпроси по отношение на суперземите, в сравнение с отговори. Ние към момента не разбираме в елементи физиката на нашия личен свят и няма по какъв начин да разберем всичко за планетите отвън нашата Слънчева система, добавя Лугер. Ние не знаем сигурно какво би се случило, в случай че Земята бе по-голяма и се намираше по-близо до Слънцето. Но сигурно знаем, че на никое място наоколо няма друга сходна синя планета и би трябвало да пазим нашата.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> 
рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Последни вести 
рекламаФорумФорум--> --> 
реклама
реклама За Петел|Рекламни тарифи|Условия за ползване|Правила|КонтактиВсички права непокътнати © 2011 - 2020 Petel.bg Изработка и техническа поддръжка Дот Медиа 
затвори X×
В продължение на съвсем четири години галактическият телескоп на НАСА Кеплер летя в космоса в противофаза със Земята, изследвайки нашия ъгъл на галактиката. Той съумя да види над 150 000 звезди в търсене на планети с размер колкото Земята, които принадлежат на други звездни системи . Резултатите от тези търсения не ни разочароваха: Кеплер откри огромен брой планети известни като суперземи.
Тези далечни планети на пръв взор доста наподобяват на нашата: те са скалисти, по размери са по-малки от газовите колоси, като доста от тях имат цели океани с вода и пълноценни атмосфери. С една разлика: те са доста по-големи от нашата синя планета: тези суперземи са от два до 10 пъти по-големи от Земята.
И защото в космоса има прекалено много суперземи, пораждат два въпроса – за какво Земята е толкоз дребна и какво би било, в случай че е няколко пъти по-голяма.
На първия въпрос дава отговор Мики Розентал, претендент лекар на науките, учещ в Калифорнийския университет образуването на планетите. Една от теориите за формиране на Слънчевата система твърди, че гигантската планета Юпитер е толкоз огромна, че е спряла достъпа до галактическите строителни блокове от вътрешните скалисти планети, създавайки пояс от метеорити и която не е разрешила на обектите от намиращият се по-далече облак на Оорт да обхванат по-близо до Слънцето. В последна сметка вътрешните планети са останали относително дребни по галактическите ограничения.
Облакът на Оорт – региона отвън орбитата на Нептун, където се намират огромно количество метеорити останали след образуването на Слънчевата система
Отговорът на втория въпрос е по-сложен – ние към момента не сме изучавали от близко нито една суперземя и не знаем по какъв начин са устроени тези планети. Разбира се, учените имат значително теории и догатки по този въпрос. Да стартираме с това, че най-вероятно цялото обграждане на сходна доста по-голяма планета ще бъде по-късо и по-ниско – хората, планината Еверест, рейсовете, стълбовете и всичко друго в близост. Причината е, че силата на притегляне е право пропорционална на радиуса на планетата (естествено, в случай че всички останали характерности, като междинна компактност, са неизменни).
Ако Земята бе два пъти по-голяма, щяхме да бъдем два пъти по-тежки, тъй като гравитацията на планетата ни притегля два пъти по-силно. Ето за какво Еверест би бил по-нисък – каменистият материал от който е формиран, нямаше да издържи натоварването при истинската височина. Поради тази причина еволюцията би могла да тръгне в напълно друга посока и да ни направи по-ниски, с цел да не пречи мощната гравитация на работата на сърцето, което ще би трябвало да изпомпва по-тежка кръв.
Ако има по-голяма маса и радиус, както и по-силно гравитационно поле, Земята по-ефективно би ловила прелитащите наоколо метеорити, които с нищо не заплашват нашата по-малка планета, твърди Рори Бърнс, теоретик, учещ планетология във Вашингтонския университет. Като суперземя нашата синя планета би привличала доста повече метеорити и казусът „ Армагедон “ би стоял доста по-остро, в сравнение с в този момент. Разбира се, в случай че животът не е бил към този момент погубен от някои от тези галактически пратеници.
Ако хипотетичната суперземя е още по-голяма – да вземем за пример 10 пъти повече от размера на Земята, то във вътрешната част на тази планета биха настъпили трагични промени. Течната тога също ще бъде 10 пъти по тежка и гигантската мощ на тежестта съществено би нараснала натиска върху ядрото. Според Бърнс, при 10х размери на Земята това налягане би било задоволително отчасти течното ядро да стане твърдо.
Суперземя 55 Cancri в съзвездието Рак, съпоставена със Земята. Според проучванията, тя има атмосфера
Известно е, че конвекционалните потоци на магмата в нашето отчасти течно ядро генерират магнитното поле на Земята. Но в случай че ядрото стане твърдо, то тези потоци ще спрат и магнитното поле съществено ще отслабне и най-вероятно напълно ще изчезне. Това може да окаже пагубно въздействие на живота на нашата планета.
Бърнс припомня, че магнитното поле на Земята „ пази живота на планетата от злобния космос “. Без магнитното поле на планетата частиците, предавани от Слънцето, известни като безоблачен вятър, гладко ще стигат до повърхността. Тези частици имат доста висока сила и могат да провокират всевъзможни проблеми със здравето, в това число разграждане на ДНК и формиране на рак.
И още, с по-голяма вътрешна част тази суперземя би била вулканично по-активна в съпоставяне със Земята. С нарастване радиуса на планетата, в нейната сърцевина се натрупва повече сила при все по-малко място за нейното изпускане (площта е пропорционална на радиуса на квадрат, а размерът – на радиуса на куб. Ето за какво не трябва да се учудваме на сериозната вулканична интензивност на сходна планета.
Нещо повече, в сходна суперземя ще се промени и тектониката на плочите. По-голямата тога ще бъде и по-гореща, което ще образува по-енергични конвекционални потоци, които по-бързо ще придвижват литосферните плочи. Но има и различен вид: високата температура от мантията може просто да разтопи всички плочи в едно общо цяло. В сходни условия на такава планета може и да не съществува тектоника.
Магнитното поле на Земята ни пази от слънчевия вятър
Базирайки се на информацията, получена от суперземите към сегашен ден, учените са на мнение, че Земята няма да е подобаваща за живот, в случай че бе суперземя. Космическият телескоп Кеплер най-лесно открива планетите, които са близо до своите звезди – доста по-близо в сравнение с е Земята до Слънцето. Повечето известни на науката суперземи се намират доста покрай своята звезда – почти колкото е Меркурий до нашето Слънце. Но на огряната от Слънцето страна на Меркурий температурата доближава към 400 градуса по Целзий, а това е температура при която оловото стартира да се топи.
Според думите на Хилке Шлихтинг, доцент по астрофизика в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, с цел да може Земята да бъде в условия типични за една суперземя, то тя би трябвало да има орбита с дълготрайност към 100 дни. Подобна орбита може да е подобаваща за живот в звездни системи с червени джуджета, които са доста по-тъмни и по-хладни от нашата звезда, само че в Слънчевата система това място се намира недалече от орбитата на Меркурий, където сигурно няма по какъв начин да има живот, какъвто го познаваме.
Структурата на каменистите планети и водните суперземи
Удивително е, че доста от откритите към сегашен ден суперземи наподобяват богати на вода и могат да бъдат напълно водни светове, сподели Родриго Лугер, теоретичен помощник в центъра за изчислителна астрофизика в Ню Йорк. Възможно е тези планети значително да се са се образували от лед в дълбините на своите звездни системи, а по-късно да са мигрирали по-близо до своите звезди, където ледът е почнал да се топи.
Но тези планети надали могат да бъдат обитаеми, тъй като дъната на техните океани ще са покрити с пълен пласт лед. Този лед е формиран не от ниски температури, а от голямото налягане на гигантското количество вода, което принуждава молекулите на водата да преминат към твърдо положение. Този мразовит пласт блокира каквото и да било взаимоотношение сред атмосферата и недрата на планетата, което значи, че липсва въглеродният цикъл – процесът, при който въглеродът циркулира през атмосферата, океана и кората. По този метод се реализира минералния продан на планетата, който е значим за живота, който познаваме. Така че водата в суперземите надалеч не подсигурява, че там ще има живот.
Реалността е такава, че учените имат повече въпроси по отношение на суперземите, в сравнение с отговори. Ние към момента не разбираме в елементи физиката на нашия личен свят и няма по какъв начин да разберем всичко за планетите отвън нашата Слънчева система, добавя Лугер. Ние не знаем сигурно какво би се случило, в случай че Земята бе по-голяма и се намираше по-близо до Слънцето. Но сигурно знаем, че на никое място наоколо няма друга сходна синя планета и би трябвало да пазим нашата.
Следете PETEL.BG всяка минута 24 часа в денонощието последните вести - такива, каквито са, от Света, България и Варна!
Изпращайте вашите фотоси на [email protected] когато и да е на дежурния редактор!
За реклама виж - https://petel.bg/advertising-rates.html и тук
--> --> --> --> рекламаКоментариКоментирай посредством FacebookЗа да пишете мнения, апелирам регистрирайте се за секунди ТУКНапиши коментарИме:Коментар:
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ